Каква е истината зад мистерията на Атлантида ?
Атлантида е била напреднала цивилизация. Митът на Платон символизира изгубената химера и предизвестява против високомерието. Несъмнено Атлантида е била най-известното именито място в античния свят и е останала един от най-устойчивите антични легенди. Увековечена от своя повествовател, Платон, историята за Атлантида е изкусителна история: напреднала цивилизация, която отиде прекомерно надалеч в алчността си, предизвиквайки гнева на боговете, които изтриват Атлантида от лицето на земята за един ден и една нощ.
Въпреки че краят на Атлантида идва бързо, легендата продължава да съществува, ставайки все по-популярна с течение на вековете, разпалвайки въображението на генерации учени, откриватели, художници и псевдоучени. В резултат на това този потопен остров, който в миналото е играл единствено второстепенна роля в работата на Платон, се издигна, с цел да се трансформира в неразделна част от нашия културен пейзаж, знак на от дълго време изгубена химера, която към момента чака да бъде открита. Уникално премеждие оттатък най-смелите ни фантазии! Въпреки че наподобява, че историята за Атлантида не е нищо повече от моралистична приказка, Платон, нейният основател, е въодушевен от исторически събития. В края на краищата историята може да бъде доста по-завладяваща от фантастиката.
Историята за Атлантида, най-трайният и евентуално най-влиятелният мит в историята, е завладяваща. Да стартираме с това, че всяко споменаване на това именито място звучи като комбинация от фентъзи и научна фантастика.
Атлантида бил голям остров, „ по-голям от Либия и Азия взети дружно “. Бил обитаем от раса от полубогове, водени от могъщи крале, които можели да проследят произхода си от никой различен с изключение на от Посейдон, могъщият господ на моретата и океаните. Атлантите се възползвали най-вече от тази връзка, създавайки напреднала цивилизация и изграждайки големи градове през интервал, когато останалият свят към момента бил в неолита.
Това им помогнало да живеят в същински рог на изобилието, наслаждавайки се на обилие от запаси, изключително метали: сребро, злато и най-важното, орихалк, най-ценният златисто-червен метал.
Както нормално се случва с тези, които имат прекалено много благосъстояние и власт, атлантите също желали повече. В жаждата си за власт тази напреднала цивилизация разгласи война на всички нации от Средиземноморието.
Не е изненадващо, че могъщият флот на атлантите срещна дребна опозиция и завладя и пороби множеството от своите софтуерно по-ниски съседи. И въпреки всичко, в своето надменност, атлантите подценили един гръцки град. Хората на Атина освен се съпротивляват на нашествениците, само че съумяват да изпратят бъдещите си завоеватели назад, откъдето са пристигнали. В последна сметка атлантите изпаднали от благоволението на боговете. За един денонощно Атлантида е унищожена от земетресение и наводняване. Някога фар на просвета и цивилизация, именитият остров липсващ под вълните, дружно с всичките си поданици.
След като чуе историята за Атлантида, нейното надменност и нейната крах, може да му бъде простено, в случай че се опита да сложи този остров на карта. В края на краищата имаме даже приблизителното му местонахождение, западно от Херкулесовите стълбове или Гибралтарския пролив, както го назоваваме през днешния ден. Това слага острова в Атлантическия океан или както гърците са го наричали „ Atlantìs thálassa “.
И въпреки всичко, макар опитите на генерации откриватели и (псевдо) учени да намерят това митично място, Атлантида е на първо място мит. Морална приказка, измислена от един от най-ярките мозъци на антична Гърция — атинският мъдрец Платон, живял от 420-те до 340-те години пр.н.е.
Платон ни е оставил единственото документално изложение за Атлантида в два от своите разговори (написани към 360 година пр.н.е.), Тимей и Критий. Когато четем историята в по-широкия подтекст на творчеството и историята на Платон, Атлантида се трансформира в комплицирана притча, очевидно предопределена да възхвали атинската народна власт, само че и да служи като предизвестие.
По време на живота на Платон Атина се опита (и не успя) да стане империя, участвайки в кървава война със Спарта, известна като Пелопонеската война. По този метод историята за Атлантида в действителност била за Атина, приказка за морал, предопределена да образова младите атиняни за заплахите от властта и високомерието. Точно както атлантите станаха алчни, дребнави и морално банкрутирали, Атина рискува да загуби правилата на своята лелеяна народна власт и да се трансформира в властническа страна. Трагичната орис на Сократ, ментор и сътрудник на Платон, изправен на съд и наказан на гибел за „ покваряване на мозъците на младите атиняни ”, явно е била още прясна в съзнанието на философа.
Трикът явно проработи. През втори век от новата епоха римският историк Плутарх загатва историята в своя живот на Солон. Сто години по-рано географът Страбон преглежда опцията част от историята да е същинска и че естествено злополучие е въодушевило гибелта на Атлантида. Освен тези няколко сведения, античните източници рядко загатват Атлантида. През идващите епохи обаче митът за Атлантида разпалва въображението на доста учени и откриватели.
Епохата на проучването през 15-17 век измества фокуса върху Америка, което води до безчет експедиции за намиране на следи от изгубена цивилизация измежду културите на маите, ацтеките и инките. Други са търсили атланти в Близкия изток, Тибет или даже Антарктида. От друга страна, най-изтъкнатите мозъци на времето, като Томас Мор или Франсис Бейкън, премислят атлантските „ утопии “ в своите емблематични творби.
За страдание даже псевдоучени и окултисти, в това число скандално известният Хайнрих Химлер, се присъединили, създавайки фантастични теории за изгубения остров и неговите полубогове жители. В резултат на това Атлантида, този митичен потопен остров, който играе единствено второстепенна роля в творбите на Платон, се трансформирал в главен детайл от нашата просвета, заемайки видно място в книги, филми, излъчвания, документални филми и даже видеоигри. Може би най-емблематичният преразказ на античния мит е рухването на островното царство Нуменор в Силмарилиона на Дж. Р. Р. Толкин.
И въпреки всичко, историята на изгубената цивилизация не свършва тук в региона на фантастиката.
Приказката за Атлантида била на първо място притча, замислена от Платон, с цел да предизвести своите съвременници за заплахите за демокрацията. Но, както постоянно се случва с античните легенди, те се основават на парченце истина: от дълго време изгубени исторически събития, увековечени като фантастични приказки. Колапсът на бронзовата ера и рухването на микенската цивилизация са отразени в историите за Троянската война, разказани от Омир, до момента в който тогавашните могъщи минойци са увековечени в легендата за цар Минос, лабиринта и Минотавъра.
Между другото, минойската цивилизация на Крит е един от главните претенденти за Атлантида. Подобно на митичните атланти на Платон, минойците имат могъща флота, която на върха си разпръсква силата си над елементи от Гърция, Леванта и Египет.
След това, сред 1611 и 1538 година прочие н. е., вулканичният остров Тера (днешен Санторини) се върна към живот в пагубно изригване, създавайки солидни цунами, които удариха Крит и унищожиха минойската флота.
Приликите обаче не стопират до тук. Минос, именитият първи цар на Крит, е считан за наследник на Посейдон, също като първия цар на Атлантида, Атлас. В допълнение, историческите записи от Египет записват опустошението, което изригването на вулкана донесло на Египет, което придава известна меродавност на историята за египетския духовник и Солон.
Въпреки че краят на Атлантида идва бързо, легендата продължава да съществува, ставайки все по-популярна с течение на вековете, разпалвайки въображението на генерации учени, откриватели, художници и псевдоучени. В резултат на това този потопен остров, който в миналото е играл единствено второстепенна роля в работата на Платон, се издигна, с цел да се трансформира в неразделна част от нашия културен пейзаж, знак на от дълго време изгубена химера, която към момента чака да бъде открита. Уникално премеждие оттатък най-смелите ни фантазии! Въпреки че наподобява, че историята за Атлантида не е нищо повече от моралистична приказка, Платон, нейният основател, е въодушевен от исторически събития. В края на краищата историята може да бъде доста по-завладяваща от фантастиката.
Историята за Атлантида, най-трайният и евентуално най-влиятелният мит в историята, е завладяваща. Да стартираме с това, че всяко споменаване на това именито място звучи като комбинация от фентъзи и научна фантастика.
Атлантида бил голям остров, „ по-голям от Либия и Азия взети дружно “. Бил обитаем от раса от полубогове, водени от могъщи крале, които можели да проследят произхода си от никой различен с изключение на от Посейдон, могъщият господ на моретата и океаните. Атлантите се възползвали най-вече от тази връзка, създавайки напреднала цивилизация и изграждайки големи градове през интервал, когато останалият свят към момента бил в неолита.
Това им помогнало да живеят в същински рог на изобилието, наслаждавайки се на обилие от запаси, изключително метали: сребро, злато и най-важното, орихалк, най-ценният златисто-червен метал.
Както нормално се случва с тези, които имат прекалено много благосъстояние и власт, атлантите също желали повече. В жаждата си за власт тази напреднала цивилизация разгласи война на всички нации от Средиземноморието.
Не е изненадващо, че могъщият флот на атлантите срещна дребна опозиция и завладя и пороби множеството от своите софтуерно по-ниски съседи. И въпреки всичко, в своето надменност, атлантите подценили един гръцки град. Хората на Атина освен се съпротивляват на нашествениците, само че съумяват да изпратят бъдещите си завоеватели назад, откъдето са пристигнали. В последна сметка атлантите изпаднали от благоволението на боговете. За един денонощно Атлантида е унищожена от земетресение и наводняване. Някога фар на просвета и цивилизация, именитият остров липсващ под вълните, дружно с всичките си поданици.
След като чуе историята за Атлантида, нейното надменност и нейната крах, може да му бъде простено, в случай че се опита да сложи този остров на карта. В края на краищата имаме даже приблизителното му местонахождение, западно от Херкулесовите стълбове или Гибралтарския пролив, както го назоваваме през днешния ден. Това слага острова в Атлантическия океан или както гърците са го наричали „ Atlantìs thálassa “.
И въпреки всичко, макар опитите на генерации откриватели и (псевдо) учени да намерят това митично място, Атлантида е на първо място мит. Морална приказка, измислена от един от най-ярките мозъци на антична Гърция — атинският мъдрец Платон, живял от 420-те до 340-те години пр.н.е.
Платон ни е оставил единственото документално изложение за Атлантида в два от своите разговори (написани към 360 година пр.н.е.), Тимей и Критий. Когато четем историята в по-широкия подтекст на творчеството и историята на Платон, Атлантида се трансформира в комплицирана притча, очевидно предопределена да възхвали атинската народна власт, само че и да служи като предизвестие.
По време на живота на Платон Атина се опита (и не успя) да стане империя, участвайки в кървава война със Спарта, известна като Пелопонеската война. По този метод историята за Атлантида в действителност била за Атина, приказка за морал, предопределена да образова младите атиняни за заплахите от властта и високомерието. Точно както атлантите станаха алчни, дребнави и морално банкрутирали, Атина рискува да загуби правилата на своята лелеяна народна власт и да се трансформира в властническа страна. Трагичната орис на Сократ, ментор и сътрудник на Платон, изправен на съд и наказан на гибел за „ покваряване на мозъците на младите атиняни ”, явно е била още прясна в съзнанието на философа.
Трикът явно проработи. През втори век от новата епоха римският историк Плутарх загатва историята в своя живот на Солон. Сто години по-рано географът Страбон преглежда опцията част от историята да е същинска и че естествено злополучие е въодушевило гибелта на Атлантида. Освен тези няколко сведения, античните източници рядко загатват Атлантида. През идващите епохи обаче митът за Атлантида разпалва въображението на доста учени и откриватели.
Епохата на проучването през 15-17 век измества фокуса върху Америка, което води до безчет експедиции за намиране на следи от изгубена цивилизация измежду културите на маите, ацтеките и инките. Други са търсили атланти в Близкия изток, Тибет или даже Антарктида. От друга страна, най-изтъкнатите мозъци на времето, като Томас Мор или Франсис Бейкън, премислят атлантските „ утопии “ в своите емблематични творби.
За страдание даже псевдоучени и окултисти, в това число скандално известният Хайнрих Химлер, се присъединили, създавайки фантастични теории за изгубения остров и неговите полубогове жители. В резултат на това Атлантида, този митичен потопен остров, който играе единствено второстепенна роля в творбите на Платон, се трансформирал в главен детайл от нашата просвета, заемайки видно място в книги, филми, излъчвания, документални филми и даже видеоигри. Може би най-емблематичният преразказ на античния мит е рухването на островното царство Нуменор в Силмарилиона на Дж. Р. Р. Толкин.
И въпреки всичко, историята на изгубената цивилизация не свършва тук в региона на фантастиката.
Приказката за Атлантида била на първо място притча, замислена от Платон, с цел да предизвести своите съвременници за заплахите за демокрацията. Но, както постоянно се случва с античните легенди, те се основават на парченце истина: от дълго време изгубени исторически събития, увековечени като фантастични приказки. Колапсът на бронзовата ера и рухването на микенската цивилизация са отразени в историите за Троянската война, разказани от Омир, до момента в който тогавашните могъщи минойци са увековечени в легендата за цар Минос, лабиринта и Минотавъра.
Между другото, минойската цивилизация на Крит е един от главните претенденти за Атлантида. Подобно на митичните атланти на Платон, минойците имат могъща флота, която на върха си разпръсква силата си над елементи от Гърция, Леванта и Египет.
След това, сред 1611 и 1538 година прочие н. е., вулканичният остров Тера (днешен Санторини) се върна към живот в пагубно изригване, създавайки солидни цунами, които удариха Крит и унищожиха минойската флота.
Приликите обаче не стопират до тук. Минос, именитият първи цар на Крит, е считан за наследник на Посейдон, също като първия цар на Атлантида, Атлас. В допълнение, историческите записи от Египет записват опустошението, което изригването на вулкана донесло на Египет, което придава известна меродавност на историята за египетския духовник и Солон.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ